протоко̀л
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. протоколи, (два) протокола, м.
1. Записки на събрание, заседание и др. , които имат стойността на официален документ. Протоколи на Народното събрание.
2. Документ, с който се удостоверява някакъв факт. Протокол на огледа.
3. Спец. Установен ред в дипломатическите среди за подреждане на хората, за размяна на любезности и за правилно държание; дипломатически етикет.прил. протоколен, протоколна, протоколно, мн. протоколни.
1. Записки на събрание, заседание и др. , които имат стойността на официален документ. Протоколи на Народното събрание.
2. Документ, с който се удостоверява някакъв факт. Протокол на огледа.
3. Спец. Установен ред в дипломатическите среди за подреждане на хората, за размяна на любезности и за правилно държание; дипломатически етикет.прил. протоколен, протоколна, протоколно, мн. протоколни.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- протукол
- прутокол
- прутукол
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-то-кол | |
|---|---|---|
| непълен член | про-то-ко-ла | |
| пълен член | про-то-ко-лът | |
| мн.ч. | про-то-ко-ли | |
| членувано | про-то-ко-ли-те | |
| бройна форма | про-то-ко-ла | |
| звателна форма | — | |