дневник

Речник на българския език

днѐвник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. днѐвници, (два) днѐвника, м.
1. Записки, в които ежедневно се отразяват наблюдения, преживявания, размисли, свързани с личния или обществения живот.
2. Книга, в която се отбелязват факти за отминалия ден.
3. Книга, в която се записват отсъствията, успехът и поведението на учениците.
4. Мемоарна литературна творба, в която фактите се представят от името на главния герой, който обикновено е идентичен с автора.
Входящ дневник. — Книга в учреждение, в която се отбелязват получени писма и документи.
Изходящ дневник. — Книга в учреждение, в която се отбелязват изпратените писма.

Грешни изписвания (1)

  • дневнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. днев-ник
непълен член днев-ни-ка
пълен член днев-ни-кът
мн.ч. днев-ни-ци
членувано днев-ни-ци-те
бройна форма днев-ни-ка
звателна форма