опис

Речник на българския език

о̀пис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀писи, (два) о̀писа, м.
1. Списък от отчетни, инвентаризирани предмети. Приемам помещението по опис.
2. Описване на вещи.

Грешни изписвания (1)

  • опес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опис
непълен член опи-са
пълен член опи-сът
мн.ч. опи-си
членувано опи-си-те
бройна форма опи-са
звателна форма