инвентар

Речник на българския език

инвента̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Движимо имущество на предприятие, учреждение и др.
2. Списък, опис на движимото имущество.
прил. инвента̀рен, инвента̀рна, инвента̀рно, мн. инвента̀рни. Инвентарен номер.

Грешни изписвания (3)

  • енвентар
  • енвинтар
  • инвинтар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-вен-тар
непълен член ин-вен-та-ра
пълен член ин-вен-та-рът
мн.ч. ин-вен-та-ри
членувано ин-вен-та-ри-те
бройна форма ин-вен-та-ра
звателна форма