списък

Речник на българския език

спѝсък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. списъци, (два) списъка, м.
1. Писмено подредени с някаква цел и в някакъв ред имена на хора или предмети. Списък на учениците. Списък на приетите в специалността английска филология. Списък на покупките. Списък на ангажиментите.
2. Лист, документ с такива имена.същ. умал. списъче, мн. списъчета, ср.прил. списъчен, списъчна, списъчно, мн. списъчни. Списъчна форма. Списъчен състав.
Вън съм от списъка. — Изключен съм, не ме смятат, не ме вземат предвид.

Грешни изписвания (1)

  • списак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спи-сък
непълен член спи-съ-ка
пълен член спи-съ-кът
мн.ч. спи-съ-ци
членувано спи-съ-ци-те
бройна форма спи-съ-ка
звателна форма