летопис

Речник на българския език

летопѝс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. летопѝси, (два) летопѝса, м.
1. Последователен списък на събития и случки по години, направен от техен съвременник; хроника.
2. Прен. Науката история.
прил. летопѝсен, летопѝсна, летопѝсно, мн. летопѝсни.

Грешни изписвания (3)

  • летупис
  • литопис
  • литупис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-то-пис
непълен член ле-то-пи-са
пълен член ле-то-пи-сът
мн.ч. ле-то-пи-си
членувано ле-то-пи-си-те
бройна форма ле-то-пи-са
звателна форма