хроника

Речник на българския език

1. хро̀ника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хро̀ники, ж.
1. ист. Средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват исторически събития; летопис. Манасиева хроника.
2. Литературно произведение, което наподобява в излагането на събитията такова съчинение.
3. В периодичния печат — кратко съобщение за актуална случка, събитие или колонка с такива съобщения.

Грешни изписвания (3)

  • хронека
  • хронекъ
  • хроникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хро-ни-ка
членувано хро-ни-ка-та
мн.ч. хро-ни-ки
членувано хро-ни-ки-те
звателна форма

2. хроника — ед. ч. непълен член

хроника е производна форма на хроник (ед. ч. непълен член).

3. хроника — бройна форма

хроника е производна форма на хроник (бройна форма).