архива

Речник на българския език

1. архѝва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. архѝви, ж. Архив (в 1 и 2 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • архивъ
  • ърхива
  • ърхивъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-хи-ва
членувано ар-хи-ва-та
мн.ч. ар-хи-ви
членувано ар-хи-ви-те
звателна форма

2. архива — ед. ч. непълен член

архива е производна форма на архив (ед. ч. непълен член).

3. архива — бройна форма

архива е производна форма на архив (бройна форма).