книжа

Речник на българския език

книжа̀ съществително име, плуралия тантум (тип 74) редактиране

Значение

само мн. Множество от документи, писма, изписани листове. Книжата ми преливат от чекмеджето.
Ценни книжа. — Документи с парична стойност, които се купуват и продават и носят доход.

Грешни изписвания (3)

  • кнежа
  • кнежъ
  • книжъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. кни-жа
членувано кни-жа-та