архив

Речник на българския език

архѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. архѝви, (два) архѝва, м.
1. Учреждение или отдел в учреждение, където се приемат, обработват и съхраняват стари документи и се организира тяхното използване.
2. Самите документи в такова учреждение или отдел.
3. Сбирка от ръкописни документи, писма, снимки, материали, свързани с дейността на едно лице (писател, учен, общественик и под.).
прил. архѝвен, архѝвна, архѝвно, мн. архѝвни (във 2 и 3 знач.). Архивен номер. Архивна единица.

Грешни изписвания (3)

  • ърхив
  • архиф
  • ърхиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-хив
непълен член ар-хи-ва
пълен член ар-хи-вът
мн.ч. ар-хи-ви
членувано ар-хи-ви-те
бройна форма ар-хи-ва
звателна форма