калибър

Речник на българския език

калѝбър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. калѝбри, (два) калѝбъра, м.
1. Само ед. Размерът на вътрешния диаметър на огнестрелно оръжие. От кой калибър е този пистолет?
2. Само ед. Диаметърът на куршум или снаряд.
3. Уред за измерване на разстояния между части на машина, на диаметър и др.
4. Прен. Разг. Само ед. Размер, големина, величина, ранг и др. Учен от голям калибър. Не търсят крадци от тоя калибър.
От един калибър.Разг. С еднаква величина, ранг.

Грешни изписвания (3)

  • калибар
  • кълибар
  • кълибър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ли-бър
непълен член ка-ли-бъ-ра
пълен член ка-ли-бъ-рът
мн.ч. ка-либ-ри
членувано ка-либ-ри-те
бройна форма ка-ли-бъ-ра
звателна форма