улика

Речник на българския език

у̀лика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. у̀лики, ж. Спец. В правото — предмет, белег, следа като основание за обвинение. Срещу него няма улики.

Грешни изписвания (3)

  • улека
  • улекъ
  • уликъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ули-ка
членувано ули-ка-та
мн.ч. ули-ки
членувано ули-ки-те
звателна форма