отживелица

Речник на българския език

отживѐлица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отживѐлици, ж. Нещо, което принадлежи на миналото и вече не е актуално.

Грешни изписвания (15)

  • отжевелеца
  • отжевелецъ
  • отжевелица
  • отжевелицъ
  • отживелеца
  • отживелецъ
  • отживелицъ
  • утжевелеца
  • утжевелецъ
  • утжевелица
  • утжевелицъ
  • утживелеца
  • утживелецъ
  • утживелица
  • утживелицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-жи-ве-ли-ца
членувано от-жи-ве-ли-ца-та
мн.ч. от-жи-ве-ли-ци
членувано от-жи-ве-ли-ци-те
звателна форма