куриоз

Речник на българския език

курио̀з съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. курио̀зи, (два) курио̀за, м. Любопитен, странен, невероятен факт или случка. Ще ти разкажа един куриоз.
прил. курио̀зен, курио̀зна, курио̀зно, мн. курио̀зни. Куриозен случай.

Грешни изписвания (4)

  • кореос
  • кориос
  • куреос
  • куриос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ри-оз
непълен член ку-ри-о-за
пълен член ку-ри-о-зът
мн.ч. ку-ри-о-зи
членувано ку-ри-о-зи-те
бройна форма ку-ри-о-зи
звателна форма ку-ри-о-зе