магьосничество

Речник на българския език

магьо̀сничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. магьо̀сничества, ср. Дейност или сила на магьосник за въздействие върху природата или хората.

Грешни изписвания (15)

  • магьоснечество
  • магьоснечеству
  • магьоснечиство
  • магьоснечиству
  • магьосничеству
  • магьосничиство
  • магьосничиству
  • мъгьоснечество
  • мъгьоснечеству
  • мъгьоснечиство
  • мъгьоснечиству
  • мъгьосничество
  • мъгьосничеству
  • мъгьосничиство
  • мъгьосничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-гьос-ни-чес-т-во
членувано ма-гьос-ни-чес-т-во-то
мн.ч. ма-гьос-ни-чес-т-ва
членувано ма-гьос-ни-чес-т-ва-та