плюс

Речник на българския език

плюс съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

плю̀сът, плю̀са, мн. плю̀сове, (два) плю̀са, м.
1. Математически знак (), който обозначава събиране или положителна величина.
2. Прен. Изгодна страна, преимущество. Един от плюсовете на тази идея е възможността за пътуване.
3. Съюз. Означава добавяне; и. Две плюс две е равно на четири.
4. При показване на температурата — по-висока от нулата. Температурата на водата е + 2°С.Плюс-минус. Възможно разминаване в някаква величина към увеличаване или намаляване. Нето тегло 1 кг ± 0,005.
прил. плю̀сов, плю̀сова, плю̀сово, мн. плю̀сови (към 4 знач.). Плюсови температури.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плюс
непълен член плю-са
пълен член плю-сът
мн.ч. плю-со-ве
членувано плю-со-ве-те
бройна форма плю-са
звателна форма