реден

Речник на българския език

1. рѐден — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • редин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-ден
непълен член ред-ния
пълен член ред-ни-ят
ж. р. ред-на
членувано ред-на-та
ср. р. ред-но
членувано ред-но-то
мн. ч. ред-ни
членувано ред-ни-те

2. реден — мин. страд. прич. м. р.

реден е производна форма на редя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки