свидлив

Речник на българския език

свидлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

свидлива, свидливо, мн. свидливи, прил. На който по природа му се свиди; стиснат. ____ същ. свидливост, свидливостта, ж.

Грешни изписвания (3)

  • сведлив
  • сведлиф
  • свидлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. свид-лив
непълен член свид-ли-вия
пълен член свид-ли-ви-ят
ж. р. свид-ли-ва
членувано свид-ли-ва-та
ср. р. свид-ли-во
членувано свид-ли-во-то
мн. ч. свид-ли-ви
членувано свид-ли-ви-те