саморо̀ден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
самородна, самородно, мн. самородни, прил.
1. Който е устойчив и се среща в химически чист вид в природни условия. Самородно злато. Самороден азот.
2. Прен. За талант, майсторство, изкуство — който е даден от природата, без да бъде специално обучен. ____ същ. самородност, самородността, ж.
1. Който е устойчив и се среща в химически чист вид в природни условия. Самородно злато. Самороден азот.
2. Прен. За талант, майсторство, изкуство — който е даден от природата, без да бъде специално обучен. ____ същ. самородност, самородността, ж.
Грешни изписвания (7)
- самородин
- самуроден
- самуродин
- съмороден
- съмородин
- съмуроден
- съмуродин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | са-мо-ро-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | са-мо-род-ния | ||
| пълен член | са-мо-род-ни-ят | ||
| ж. р. | са-мо-род-на | ||
| членувано | са-мо-род-на-та | ||
| ср. р. | са-мо-род-но | ||
| членувано | са-мо-род-но-то | ||
| мн. ч. | са-мо-род-ни | ||
| членувано | са-мо-род-ни-те | ||