образен

Речник на българския език

о̀бразен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

о̀бразна, о̀бразно, мн. о̀бразни, прил. Който съдържа образи или използва образи (в 4, 5 и 6 знач.); ярък, жив, емоционален. Образна реч. Образен паралелизъм.
същ. о̀бразност, образността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • образин
  • обръзен
  • обръзин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ра-зен
непълен член об-раз-ния
пълен член об-раз-ни-ят
ж. р. об-раз-на
членувано об-раз-на-та
ср. р. об-раз-но
членувано об-раз-но-то
мн. ч. об-раз-ни
членувано об-раз-ни-те