фигуративен

Речник на българския език

фигуратѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

фигуратѝвна, фигуратѝвно, мн. фигуратѝвни, прил. Иносказателен, преносен, образен. Фигуративно изказване.
нареч. фигуратѝвно.
същ. фигуратѝвност, фигуративността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • фегоративен
  • фегоративин
  • фегорътивен
  • фегорътивин
  • фегуративен
  • фегуративин
  • фегурътивен
  • фегурътивин
  • фигоративен
  • фигоративин
  • фигорътивен
  • фигорътивин
  • фигуративин
  • фигурътивен
  • фигурътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фи-гу-ра-ти-вен
непълен член фи-гу-ра-тив-ния
пълен член фи-гу-ра-тив-ни-ят
ж. р. фи-гу-ра-тив-на
членувано фи-гу-ра-тив-на-та
ср. р. фи-гу-ра-тив-но
членувано фи-гу-ра-тив-но-то
мн. ч. фи-гу-ра-тив-ни
членувано фи-гу-ра-тив-ни-те