скъпоценен

Речник на българския език

скъпоцѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

скъпоценна, скъпоценно, мн. скъпоценни, прил.
1. Който има висока стойност, изразена в пари; безценен, драгоценен, скъп. Скъпоценна ваза.
2. Който е от голяма важност, с голямо значение; безценен, неоценим. Масичката е скъпоценен спомен от баба ми.
Скъпоценен камък. — Рядък минерал, камък, който се използва в бижутерията.

Грешни изписвания (7)

  • скапоценен
  • скапоценин
  • скапуценен
  • скапуценин
  • скъпоценин
  • скъпуценен
  • скъпуценин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. скъ-по-це-нен
непълен член скъ-по-цен-ния
пълен член скъ-по-цен-ни-ят
ж. р. скъ-по-цен-на
членувано скъ-по-цен-на-та
ср. р. скъ-по-цен-но
членувано скъ-по-цен-но-то
мн. ч. скъ-по-цен-ни
членувано скъ-по-цен-ни-те