драгоценен

Речник на българския език

драгоцѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

драгоцѐнна, драгоцѐнно, мн. драгоцѐнни, прил. Остар. Който е оценен високо, който има висока цена; скъпоценен, скъп. Драгоценни камъни. Драгоценен приятел.

Грешни изписвания (7)

  • драгоценин
  • драгуценен
  • драгуценин
  • дръгоценен
  • дръгоценин
  • дръгуценен
  • дръгуценин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дра-го-це-нен
непълен член дра-го-цен-ния
пълен член дра-го-цен-ни-ят
ж. р. дра-го-цен-на
членувано дра-го-цен-на-та
ср. р. дра-го-цен-но
членувано дра-го-цен-но-то
мн. ч. дра-го-цен-ни
членувано дра-го-цен-ни-те