течен

Речник на българския език

тѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тѐчна, тѐчно, мн. тѐчни, прил.
1. Който тече, който е като вода. Течно вещество. Течно състояние.
2. Който не е твърд, а рядък (но съществува и твърд от същия вид). Течен сапун. Течен шоколад.

Грешни изписвания (1)

  • течин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. те-чен
непълен член теч-ния
пълен член теч-ни-ят
ж. р. теч-на
членувано теч-на-та
ср. р. теч-но
членувано теч-но-то
мн. ч. теч-ни
членувано теч-ни-те