ръкохватка

Речник на българския език

ръкохва̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ръкохватки, ж. Ръчка, дръжка.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • ръкофатка
  • ракофатка
  • ракофаткъ
  • ракохватка
  • ракохваткъ
  • ракуфатка
  • ракуфаткъ
  • ракухватка
  • ракухваткъ
  • ръкофаткъ
  • ръкохваткъ
  • ръкуфатка
  • ръкуфаткъ
  • ръкухватка
  • ръкухваткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ръ-кох-ват-ка
членувано ръ-кох-ват-ка-та
мн.ч. ръ-кох-ват-ки
членувано ръ-кох-ват-ки-те
звателна форма