сап

Речник на българския език

сап съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

сапът, сапа, мн. сапове, (два) сапа, м. Разг. Дръжка на лопата, мотика, чук, нож и др. Чукът има гладък дървен сап. ___ същ. умал. сапче, мн. сапчета, ср. м., само ед. Тежка заразна болест при конете и другите еднокопитни животни, от която може да боледува и човекът. Болен от сап._

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сап
непълен член са-па
пълен член са-път
мн.ч. са-по-ве
членувано са-по-ве-те
бройна форма са-па
звателна форма