стебло

Речник на българския език

стебло̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. стебла̀, ср. Стъбло.
прил. стѐблен, стѐблена, стѐблено, мн. стѐблени.

Грешни изписвания (1)

  • стибло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стеб-ло
членувано стеб-ло-то
мн.ч. стеб-ла
членувано стеб-ла-та