стеблен

Речник на българския език

стѐблен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • стеблин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стеб-лен
непълен член стеб-ле-ния
пълен член стеб-ле-ни-ят
ж. р. стеб-ле-на
членувано стеб-ле-на-та
ср. р. стеб-ле-но
членувано стеб-ле-но-то
мн. ч. стеб-ле-ни
членувано стеб-ле-ни-те