стръка

Речник на българския език

1. стръка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стръ-ка
членувано стръ-ка-та
мн.ч. стръ-ки
членувано стръ-ки-те
звателна форма —

2. стръка — ед. ч. непълен член

стръка е производна форма на стрък (ед. ч. непълен член).

3. стръка — бройна форма

стръка е производна форма на стрък (бройна форма).

Връзки