кичурче

Речник на българския език

кичурче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-чур-че
членувано ки-чур-че-то
мн.ч. ки-чур-че-та
членувано ки-чур-че-та-та