туфа

Речник на българския език

ту̀фа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ту̀фи, ж. Множество стъбла, поникнали в близост или от едно коренище. По поляната бяха пръснати туфи с цъфнала лайка. От туфата излезе заек.

Грешни изписвания (1)

  • туфъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-фа
членувано ту-фа-та
мн.ч. ту-фи
членувано ту-фи-те
звателна форма