снопче

Речник на българския език

сно̀пче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. сноп

Грешни изписвания (1)

  • снопчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сноп-че
членувано сноп-че-то
мн.ч. сноп-че-та
членувано сноп-че-та-та