сноп

Речник на българския език

1. сноп съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

снопът, снопа, мн. снопи и снопове, (два) снопа, м.
1. Множество от вързани заедно стъбла на ожънати житни растения с класа, както и от дълги пръчки, дълги стъбла от други растения, клони. Житен сноп. Връзвам на снопи. Снопи от царевични стъбла.
2. Прен. Множество светлинни лъчи, идващи от един източник. Сноп слънчеви лъчи.същ. умал. снопче, мн. снопчета, ср.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сноп
непълен член сно-па
пълен член сно-път
мн.ч. сно-по-ве
членувано сно-по-ве-те
бройна форма сно-па
звателна форма

2. сноп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

снопът, снопа, мн. снопи и снопове, (два) снопа, м.
1. Множество от вързани заедно стъбла на ожънати житни растения с класа, както и от дълги пръчки, дълги стъбла от други растения, клони. Житен сноп. Връзвам на снопи. Снопи от царевични стъбла.
2. Прен. Множество светлинни лъчи, идващи от един източник. Сноп слънчеви лъчи.същ. умал. снопче, мн. снопчета, ср.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сноп
непълен член сно-па
пълен член сно-път
мн.ч. сно-пи
членувано сно-пи-те
бройна форма сно-па
звателна форма

3. Сноп географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение