наръч

Речник на българския език

на̀ръч — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀ръчи, (два) на̀ръча, м. Част от нещо, която може да се вземе наведнъж в ръце. Хвърли на животните наръч слама.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • нарач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ръч
непълен член на-ръ-ча
пълен член на-ръ-чът
мн.ч. на-ръ-чи
членувано на-ръ-чи-те
бройна форма на-ръ-ча
звателна форма —

Връзки