осил

Речник на българския език

осѝл — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. осѝли, (два) осѝла, м. Тънък дълъг израстък от зърното на житен клас.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • усил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. осил
непълен член оси-ла
пълен член оси-лът
мн.ч. оси-ли
членувано оси-ли-те
бройна форма оси-ла
звателна форма —

Връзки