палец

Речник на българския език

па̀лец съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. па̀лци, (два) па̀леца, м.
1. Най-дебелият пръст на ръката и крака, който е с две стави.
2. Детайл в машини или механизми, който служи за притискане.
Стискам палци. — Желая успех, благополучно осъществяване на нещо.
Удрям палец. — Подписвам се.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • палиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-лец
непълен член па-ле-ца
пълен член па-ле-цът
мн.ч. пал-ци
членувано пал-ци-те
бройна форма па-ле-ца
звателна форма