кей

Речник на българския език

кей — съществително име, мъжки род (тип 28a) редактиране

Значение

кѐят, кѐя, мн. кѐйове, (два) кѐя, м. Място на пристанище, където спират плавателните съдове. На кея имаше един кораб, който разтоварваше стока.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кей
непълен член кея
пълен член ке-ят
мн.ч. ке-йо-ве
членувано ке-йо-ве-те
бройна форма кея
звателна форма —

Връзки