пристанище

Речник на българския език

приста̀нище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. пристанища, ср.
1. Място на брега, оборудвано и приспособено за спиране на плавателни съдове, и градът, в който се намира.
2. Прен. Спокоен живот. Тихи пристанища.

Грешни изписвания (4)

  • пристаниште
  • престанеще
  • престанище
  • пристанеще

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прис-та-ни-ще
членувано прис-та-ни-ще-то
мн.ч. прис-та-ни-ща
членувано прис-та-ни-ща-та