залив

Речник на българския език

за̀лив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. за̀ливи, (два) за̀лива, м. Водно пространство от море, езеро или голяма река, вдадено в сушата. Заливът беше тих и спокоен. Излязохме от залива в открито море.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • залев
  • залеф
  • залиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-лив
непълен член за-ли-ва
пълен член за-ли-вът
мн.ч. за-ли-ви
членувано за-ли-ви-те
бройна форма за-ли-ва
звателна форма