откос

Речник на българския език

о̀ткос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀ткоси, (два) о̀ткоса, м. Това, което се окосява с едно движение на косата.



мн. отко̀си, (два) отко̀са, м. Последователност от изстрели, възпроизведени с едно натискане на спусъка на автоматично огнестрелно оръжие. Картечен откос

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • откус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-кос
непълен член от-ко-са
пълен член от-ко-сът
мн.ч. от-ко-си
членувано от-ко-си-те
бройна форма от-ко-са
звателна форма