яз — Речник на българския език

яз — съществително име, мъжки род (тип 1)

я̀зът, я̀за, мн. я̀зове, (два) я̀за, м.
1. Преграда за отбиване на вода; бент.
2. Водата, събрала се при такава преграда; вир.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.