купче

Речник на българския език

ку̀пче — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. куп

Грешни изписвания (1)

  • купчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. куп-че
членувано куп-че-то
мн.ч. куп-че-та
членувано куп-че-та-та

Връзки