тумба

Речник на българския език

1. ту̀мба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ту̀мби, ж. Разг. Обикн. Пренебр. Голяма група хора; тълпа. Хората се връщаха от работа на тумби.

Грешни изписвания (1)

  • тумбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тум-ба
членувано тум-ба-та
мн.ч. тум-би
членувано тум-би-те
звателна форма

2. Ту̀мба име (тип 199) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Тумбъ