купа

Речник на българския език

1. ку̀па съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ку̀пи, ж.
1. Дълбок кръгъл съд без капак. Купа с мляко. Купа със супа.
2. Висок съд, подобен на ваза, който се дава като награда в спортно състезание. Златна купа. Вземам купата. Преходна купа.
3. Един от четирите цвята карти за игра, който има сърцевиден червен знак. Паднаха ми се три купи.



мн. купѝ, ж. Сено или слама, напластени по специален начин на висок куп. Купа сено.

Грешни изписвания (1)

  • купъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-па
членувано ку-па-та
мн.ч. ку-пи
членувано ку-пи-те
звателна форма

2. купа — ед. ч. непълен член

купа е производна форма на куп (ед. ч. непълен член).

3. купа — бройна форма

купа е производна форма на куп (бройна форма).