групировка

Речник на българския език

групиро̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. групиро̀вки, ж.
1. Групиране.
2. Група (във 2 знач.) от хора.

Грешни изписвания (15)

  • гроперовка
  • гроперовкъ
  • гроперофка
  • гроперофкъ
  • гропировка
  • гропировкъ
  • гропирофка
  • гропирофкъ
  • груперовка
  • груперовкъ
  • груперофка
  • груперофкъ
  • групировкъ
  • групирофка
  • групирофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гру-пи-ров-ка
членувано гру-пи-ров-ка-та
мн.ч. гру-пи-ров-ки
членувано гру-пи-ров-ки-те
звателна форма