съюз

Речник на българския език

съю̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. съю̀зи, (два) съю̀за, м.
1. Тясно единство, обединение на отделни лица или групи. Съюз на демократическите сили.
2. Обединение, съглашение, споразумение за постигане на общи цели. Военен съюз. Сключвам съюз.
3. Обществена организация. Съюз на българските художници. Съюз на учените. Творчески съюзи.
4. Спец. В граматиката — част на речта, която съединява простите изречения или техни части.
прил. съю̀зен, съю̀зна, съю̀зно, мн. съю̀зни. Съюзен договор. Съюзна връзка.

Грешни изписвания (2)

  • саюс
  • съюс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-юз
непълен член съ-ю-за
пълен член съ-ю-зът
мн.ч. съ-ю-зи
членувано съ-ю-зи-те
бройна форма съ-ю-за
звателна форма