конфедерация

Речник на българския език

конфедера̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. конфедера̀ции, ж. Обединение от държави или от организации, които имат общи органи, но запазват вътрешната си самостоятелност. Основавам конфедерация. Намирам се в конфедерация. Член на конфедерация.
прил. конфедератѝвен, конфедератѝвна, конфедератѝвно, мн. конфедератѝвни. Конфедеративен съвет.

Грешни изписвания (47)

  • конфедерацеа
  • конфедерацеъ
  • конфедерацея
  • конфедерациа
  • конфедерациъ
  • конфедирацеа
  • конфедирацеъ
  • конфедирацея
  • конфедирациа
  • конфедирациъ
  • конфедирация
  • конфидерацеа
  • конфидерацеъ
  • конфидерацея
  • конфидерациа
  • конфидерациъ
  • конфидерация
  • конфидирацеа
  • конфидирацеъ
  • конфидирацея
  • конфидирациа
  • конфидирациъ
  • конфидирация
  • кунфедерацеа
  • кунфедерацеъ
  • кунфедерацея
  • кунфедерациа
  • кунфедерациъ
  • кунфедерация
  • кунфедирацеа
  • кунфедирацеъ
  • кунфедирацея
  • кунфедирациа
  • кунфедирациъ
  • кунфедирация
  • кунфидерацеа
  • кунфидерацеъ
  • кунфидерацея
  • кунфидерациа
  • кунфидерациъ
  • кунфидерация
  • кунфидирацеа
  • кунфидирацеъ
  • кунфидирацея
  • кунфидирациа
  • кунфидирациъ
  • кунфидирация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-фе-де-ра-ция
членувано кон-фе-де-ра-ци-я-та
мн.ч. кон-фе-де-ра-ции
членувано кон-фе-де-ра-ци-и-те
звателна форма