коалиция

Речник на българския език

коалѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. коалѝции, ж.
1. Съюз на политически партии.
2. Съюз на държави, насочен против друга държава или държави. Влизам в коалиция. Създавам коалиция.
прил. коалицио̀нен, коалицио̀нна, коалицио̀нно, мн. коалицио̀нни.

Грешни изписвания (23)

  • коалицеа
  • коалицеъ
  • коалицея
  • коалициа
  • коалициъ
  • коълицеа
  • коълицеъ
  • коълицея
  • коълициа
  • коълициъ
  • коълиция
  • куалицеа
  • куалицеъ
  • куалицея
  • куалициа
  • куалициъ
  • куалиция
  • куълицеа
  • куълицеъ
  • куълицея
  • куълициа
  • куълициъ
  • куълиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-а-ли-ция
членувано ко-а-ли-ци-я-та
мн.ч. ко-а-ли-ции
членувано ко-а-ли-ци-и-те
звателна форма