публика

Речник на българския език

пу̀блика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Зрители и слушатели на представление, концерт, кинопрожекция и др. ; посетители на изложба и др. Възторжена публика. Широка публика.

Грешни изписвания (3)

  • публека
  • публекъ
  • публикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пуб-ли-ка
членувано пуб-ли-ка-та
мн.ч. пуб-ли-ки
членувано пуб-ли-ки-те
звателна форма