антура̀ж
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Приближени доверени лица, които са постоянно около някого.
Синоними
Грешни изписвания (4)
- антораш
- антураш
- ънтораш
- ънтураш
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ан-ту-раж | |
---|---|---|
непълен член | ан-ту-ра-жа | |
пълен член | ан-ту-ра-жът | |
мн.ч. | ан-ту-ра-жи | |
членувано | ан-ту-ра-жи-те | |
бройна форма | ан-ту-ра-жа | |
звателна форма | — |